●the silence gets too loud●'Silence.

Меган Фокс

Сайлънс Джен Хейл

Възраст
човешки - двадесет/вампирски - две

Раса
вампир

Дарба:
чете мислите на абсолютно всички същества

Характер
Сай е мило и добро момиче, което никога не би наранило или навредило на някого, без да има основателна причина. Не е отмъстителна. Прощава привидно лесно, но трудно, по-точно никога, не забравя направено зло. Изразява емоциите, които иска да прикрие най-често в картините си. Те играят ролята на нейн въображаем приятел, на когото без думи разказва как се чувства, какво иска да стори. Някои хора смятат, че е някак странно, че никога не ги показва, но повечето от тях лесно се примиряват с факта.
Знае за свръхестествените същества в града й, но никога не ги е издала. Противно на това, че вампир бе разбил живота й.
Обича да пие, но не да се напива. Има някои вредни навици, като пушенето например, но едва ли някога е мислила относно отучването от тях.

Външен вид:
Изабела е красиво, тъмнокосо момиче от онези, които просто спират дъха ти, минавайки край теб.
Нека започнем от горе надолу. Косата й е тъмна като катран, а кожата й светла и бледа. Очите й са дълбоки, а устните плътни и топли. Притежава възможно най-желаната от огромна част от женската аудитория фигура. Когато излиза където и да било се облича стилно, но стоейки си вкъщи предпочита да се носи с минимален брой отпуснати и удобни дрехи.

История
Родена е в едно малко градче, близо до Париж в едно напълно обикновено семейство. Лишавана е от доста неща, но въпреки това има едно от най-хубавите детства в историята на вселената - добри приятели, страхотни родители, много игри и забавления.
Това обаче спира, когато навършва единадесет. Ето историята, записана в дневника й:

"Майката на Томи бе изморена и искаше вече да поспи. Затова бе крайно време аз да си тръгна. Леля Джен ме изпрати до вратата и ме попита дали мога да се прибера сама, дали искам да ме придружи. Отказах й и тръгнах по пустата улица, осветена от десетките високи лампи. Бях усмихната - мислех за страхотната нова игра, която измислихме днес с Томи и как утре ще разкажем за нея на всичките свои приятели. Тогава побегнах към къщи. Нито една лампа не светеше. Мама я нямаше отпред, както всеки ден, за да ме посрещне. През ума ми мина, че са заминали някъде, но и това бе изключено - колата беше паркирана пред гаража. Влязох вътре.
"Мамо, тате... тук ли сте?" - попитах и се надигнах на пръсти, за да светна лампата в хола. Обърнах се и ми прилоша. В очите ми започнаха да напират сълзи. Имаше кръв. Много кръв. А мама и татко... Целите бяха в рани. И кръв. Навякъде имаше кръв. Усетих остра болка във врата си. Сякаш някой забиваше игли в него. Не помня нищо до следващите няколко дни.
Иска ми се да забравя..."

Вампир бе нападнал семейството на малкото момиченце, но не бе успял да стигне до него. Имаше мъж, който я го бе спасил и убил вампира. Сай знаеше за него само, че е някакъв семеен приятел, който доста рядко ги посещаваше.
***
Следващата значима щета, нанесена на момичето бе след няколко години, когато вече живееше при въпросният приятел.
Къщата бе празна. Тук няма да разказвам подробно, но стига да знаете, че е изнасилена едва на шестнадесетгодишна възраст. За известен период от време се бе превърнала в затворено и необщително момиче, но преудолявайки това, се мести в Мистик Фолс и започва един напълно нов живот. Въпреки че и това не продължава за дълго. Вампирът, съсипал живота й, убил семейството й, след не повече от четири години превръща Сай. Момичето бива принудено само да се грижи за себе си и жаждата си за кръв. Минава едва година, когато отново започва да излиза сред хората без да се страхува, че ще ги нарани...

Допълнителна информация
--