Из алеите на парка

Какво за Бога имставаше на всички ?! През последните години където и да ходех винаги ме разкриваха че съм вампир .. е .. нече се опитвах да го крия особено.Цялото население се е вманиачило на тема '' Залавяне и убиване на вампири '' Във коя ли държа не бях .. дори се престраших да се върна във България .. наистина там положението си беше отчайващо .. И естествено когато и там ме разкриха .. се зачудих къде да се преместя сега .. Имах наистина голям избор .. Париж .. Виена .. Бразилия .. но вече ми бяха омрънали .. толкова много пъти съм била там.И тогава както си стягах багажа се сетих .. Мистик Фолс .. подсмихнах се .. какви спомени .. Е.. поне шях да видя някои приятели .. винаги така беше .. когато и да отида все имаше някои вампир или вещица .. или каквото и да било свръхестествено същество.
-----
'' И ето .. отново тук .. '' казах си тихо когато таксито ме остави пред хотела ... никога не съм си правила труда да си купувам къща .. нямаше смисъл .. и без това не се задържах повече от година две...Веднага щом останах сама във стаята ми се проснах на леглото .. 'ъАх .. какво блаженство. '' Бях много изморена но глада не остана на заден план.Изкъпах се набързо.Отворих куфара си както бях по хавлия .. не ми се ровеше за да си избирам дрехи и за това грабнах сивия потник и черните дънки които бяха най-отгоре.За малко щях да изляза и боса .. хайде другия куфар.Тук вече се поразровичках .. ''Ето ги '' след 10 минути търсене намерих любимите ми обувки .. Бяха затворени и черни токове.Изправих си косата .. не ми се игареше да я къдря.Излязох и се зачудих къде да отида.Погледнах картата която ми бяха дали an рецепцията .. явно мислеха че за първи път идвам тук.Загледах се и съзрях думичка близо до хотела ''парк'' Позачудих се .. и си казах .. '' Защо не ? '' Тръгнах да се разхождам .. тогава на една пейка видях човека които най-малко очаквах да видя точно тук по това време .. нима можеше да бъде
-Стефан ?!? - прошепнах тихо.Играше си с телефона.Тръгнах към него изглежда още не ме беше заеблязал .. Попитах го дали може да седна .. Той само кимна като решително не отместваше поглед .. Е изглежда нямах избор освен да го изчакам .. Кръстосах крака и зачаках.В момента когато той се обърна към мен едва здържах смеха си.Наистина беше дооста изненадан.

- Толкова време мислех че си мъртва - Защо не ми каза? Не ми се обади, или просто не ми даде знак?
Всъщност дори той самия не знаеше .. но през тези години толкова много пъти го бях следвала .. е .. не беше кой знае колко тръдно беше нужно само да се чъе нещо за него и веднага търчах .. но никога не се бях показвала .. предпочетох да ме мисли за мъртва отколко .. но сега .. сгеа беше различно .. нещо ми подсказа че трябва да му се покажа .. реших да му спестя всичките обяснявай със един прост отговор:
-О .. ами мислех че .. би препочел да умреш от колкото .. да станеш вампир ..
Наистина от началото имах такива опасения .. все пак на него тайно му давах от кръвта си ..Обаче като че ли отговора ми не го заблуди .. затова реших да сменя темата ..
-Е .. ами искаш ли да бе поразходим .. да ми разкажеш .. как са минали всичките години .. през които не сме се виждали ..
Налучках тема .. просто не исках да се доближаваме до разговора за чуства и така нататък .. вече започвах да си мисля че ме е забравил .. все пак едва ли някога е искал спомена за мен да го преследва да края на дните му .. а те .. едва ли имаха край ..усминах се на себе си при един от спомените с него .. но сега не му беше до спомени .. О , определено със него щяхме да имаме време за такива прпомняния ..